Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2HH0
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS121N2

Туристическа информация

Дата на публикуване: 20.08.2020
Последна актуализация: 18.08.2021

Община Бобов дол има красива и екологично чиста природа. Съхранената природна среда, разнообразният ландшафт и историческите забележителности биха могли да спомогнат за създаването и реализирането в Община Бобов дол на туристически продукт - предимно за маршрутен туризъм за еднодневни турове. Предпоставка за това е и благоприятното транспортно-географско положение на територията на общината между двата локални центъра  в областта (Кюстендил и Дупница).

В перспектива,  би могло да се развие туризъм с ограничени въздействия върху околната среда – екологичен, познавателен, рекреативен, селски, културно-исторически и ловно-рибарски туризъм.

Връх „Връм”

  Връх Връм се извисява над село Коркина на 12 километра от общинския център – гр. Бобов дол. Интересна е историята на едноименната местност около върха. Известно е, че това е била лятната резиденция на цар Самуил. Легендите, свързани с местността, са от края на първото българско царство и касаят братята Самуил и Арон.

Съществуват няколко предания, две от които са записани. Според първото, двама братя-царе имали лятно седалище на планинската височина Връм (източно от с. Коркина), а зимно – на юг от него, в местността Царичина. Второто предание разказва, че на Царичина живеел цар. Синът му,  въпреки  молбите на майка си, побягнал от родния край – тя го гледала докато последните височини в югозападна посока не го закрили от взора й. Затова тези височини и до днес се наричат „Поглед” и „Издай глава”.

По-късно записаните предания са също две. Според първото, името „Разметаница” било свързано с подредбата („размятането”) на Самуиловите войски преди сражението му с Арон. Майката гледала братоубийството  от крепост на връх Поглед. Във второто (което е по-скоро продължение на първото) се разказва, че единият брат побягнал на северозапад от Царичина, но на около 200 м бил застигнат от другия и посечен. Местността там се нарича „Кървавето”. Победеният брат обаче взел посечената си глава в ръце и продължил да бяга в северна посока още един километър – там, където паднал, му направили гроб, покрит с камъни (местността „Гробо”).

По-късно, по време на работа и особено при засаждане на лозя в района са намерени 200-литрови глинени съдове и крепостни тухли, което потвърждава историята на селото, която обхваща период над 350 години.

В местността „Връм” е намерено монетно съкровище от V – VІ век, което се състои от медни монети от по 20 и 40 нумии от времето на Анастасий   (491 – 518 г.), Юстин І (518 – 527 г.), Юстиниян І (527 – 565 г.) и Юстин ІІ (565 – 578 г.)

През вековете основен поминък на населението в района били земеделието и животновъдството.

Връх „Колош”

  Връх Колош се намира близо до с. Голема Фуча, на 8 км. северозападно от град Бобов дол. Висок е 1314 м. Той е най-високият връх на Колош планина, която е част от Конявско-Милевската планинска група. При ясно време се открива невероятен панорамен изглед към планините Рила, Витоша, Голо бърдо, Любаш планина и първенеца на Конявска планина – връх Виден, висок 1487 метра.

Природните дадености са условие за растежа на планинския красавец. Тук расте „див розов божур” /самовилски божур/, оцелял на площ от 30 дка само в красивата Колош планина. Срещат се още жълто урумово  лале, сръбско звъниче,  белоцвет и червеникав дебелец, скален карамфил с бялорозови цветове, ведрица /козарка/,  небесносиньо звъниче, снежнобяло кокиче,  жълта високостъблена иглика, а също и ароматни билки за чай: мащерка, риган, жълт и червен кантарион, бял равнец, мента и др. В местното дивечовъдно стопанство се срещат сърни, глигани, лисици, зайци, много рядко вълци, белки, костенурки.

На връх Колош са намерени останки от римско светилище, строителна и битова керамика и монети от римската епоха и от времето на Йоан ІІ Комнин. Следи от римски и византийски заселници са намерени и в местността Градище. Там се намира късноантичната едноименна крепост. Разположена е на естествено защитен терен с елипсовидна форма, дълга около 400 крачки и широка до 80 метра. Градена е от ломен камък и хоросан.

При разкопки са намерени строителна и битова керамика, железни предмети и бронзови монети, повечето от времето на император Константин Велики  /312 – 337 г./. Тази крепост е една от 35-те в полузависимото малко царство на болярина Кракра, управлявал област, съставена от две по-малки – Грахово и Мраката /Радомирско/. Крепостите са пазили югозападната част на Конявската планина от нападения откъм крепостта Пауталия  /гр. Кюстендил/. Защитник на крепостта Градище бил верният на болярина Кракра,  войвода  Янкула /от където идва и името на местността Янкьовец/. Негов пръв сподвижник бил хайдутинът  Колош /от там идва и името на планината/, пазител на  пътищата в района.

През Средновековието планината е била ту във византийска, ту в българска територия.

Пещерата „Асан Делия”

  Пещерата „Асан Делия” се намира да село Горна Козница. Селото е разположено на 15 км. от гр. Бобов дол по посока на областния център – гр. Кюстендил. В подножието на южните склонове на Конявска планина, от източната страна на местността „Градището” и на разстояние не по-малко от 40 - 50 метра се намира пещерата „Асан Делия”. Пещерата е пропастна. Характерни особености са нейната многоетажност и неразклоненост. Дъното и все още не е разкрито. В пещерата  продължават да се провеждат различни проучвания от специалисти. Картографирана е на 18.08.1976 г.

Пещерата е била известна отдавна на местните хора. Съществува вярване, че по скалите в района има скрити съкровища. Тези вярвания се подсилват от реално съществуващи останки на голяма крепост на рида Градището. На билото над пещерата се намира забележителната историческа местност „Градището”. Тя представлява равнина от около 20 - 30 дк. Има предположение, че е от Римско време. Местността е служела като крепост и лятна резиденция на римския владетел Юстиниан Велики. Била е оградена с високи каменни стени. Изобилстват останки от разрушени сгради и стени. Според преданието, крепостта е била възстановена от българите и в нея те са се укривали от турците, но с помощта на една жена е превзета. Жената показала на турците водопровода, който снабдявал твърдината. И сега могат да се намерят останки от калени тръби в местността „Кюнецо”. Жената била посечена от турците, а местността сега се нарича „Бабина падина”. В местността все още се намират находки от тухли, керемиди, домашна керамика, малки и големи връчви (делви) и други подобни.

„Ранков Камък”

  Това скално образувание се намира в Конявската планина под връх Колош, над с. Мала Фуча., на 6- 7 км. от гр. Бобов дол. До скалата върви горска пътека по речна долина на запад от селото. От местността “Ранков камък” се открива изключително красива гледка към Колош планина, със заравнени била, заоблени върхове, обширни поля, ливади.

Носи се легенда, че там някога е имало воден басейн, доказателство за което са намерените черупки на морски охлювчета.

Около скалата има габърови, дъбови и букови гори. Има дори местност, наречена „Буката”, където расте само бук, а по-късно са насадени иглолистни гори.

Има легенда за името на селото, а именно, че в района на с. Бабино живяла една вдовица със своите деца. На най-големите синове им казвали “Фучите”. От там селото се нарекло “Фуча”.

Според друга легенда, името на селото идва от думата “фучия”, което значи бъчва.

Вековен дъб,  местност  "Дъбо" - с.Голема Фуча

В една от най-живописните части на Коньовската планина под връх Колош в края на село Голема Фуча се извисява 500-годишен дъб. Дървото е величествено, голяма част от извитите му и преплетени клони имат дебелината на вековни дънери. Корените му се губят в древна могила, за която из местността се носят различни легенди, датиращи още от времето на братоубийствената война между цар Самуил и велможата Арон.

Цялата област, наречена „Дъбо” се смята от местните жители за свята. Хората се събират на църковни и светски празници, организират се родови срещи, а през летните месеци и организирани групи туристи посещават многовековното дърво и околностите. До дънера му са приютени два старинни каменни кръста. По-малкият е изработен е от бигор /варовик/ и няма украса по него, раменете му са проядени от времето и атмосферните условия. По-големият кръст е масивен и значително по-добре запазен, раменете му са добре изсечени и украсени.

На лицевата му страна е изсечен вътрешен кръст, чийто краища завършват с малки кръстове. Основата му не е украсена, а това и християнската орнаментика, дават основание да се смята, че кръстът се е издигал над лобното място на виден духовен служител.

Скален феномен „Куклата”

  Този уникален феномен се намира на около 20 км. на югозапад от гр. Бобов дол. Феноменът “Куклата” представлява масивна скала висока над 10 метра и с диаметър 8-10 метра. Намира се в местността “Градището”. Причината за образуването е ерозията на варовити скали.
Това скално образувание, получило се от спояването на варовитите скали, е едно истинско творение на природата.

Има най-различни легенди относно образуването на този уникат на природата. Близо до това място някога е имало крепост, която турците превзели. Те си харесали една хубава девойка-българка. За да спаси своята чест, девойката с вдигнати нагоре ръце отправила молба към Господ да я превърне в голяма отвесна скала, която никой да не може да отмести или изкачи.

Тази скала народът нарекъл “Куклата”. Наистина изкачването на скалата е трудно и опасно. През 1890 г. младеж успял се изкачи на върха на скалата, но слизането се оказало невъзможно.

Забележителности