Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O24
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K35

История

Дата на публикуване: 05.07.2021
Последна актуализация: 08.09.2021

 Районът на община Бобов дол е обитаван от дълбока древност от траките. В с.Бабинска река са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх Колош има останки от укрепления от ХІІ век /периодът на византийското владичество между Първата и Втората българска държава/. За първи път името Бобов дол се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи. През 30-те години на ХІХ век френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след Освобождението на България от османското владичество. През 1891 г. находището се превръща в държавна мина. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия от Дупница до мините. След 1944 г. започва икономически подем. От 1954 г. в местността „Банковица“ започва изграждането на квартал „Миньор“. На 31 октомври 1967 г. селището от градски тип Бобов дол е обявено за град. В периода 1973 – 1975 г. на 10 километра от града, край Големо село се постоява ТЕЦ „Бобов дол“ по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/. През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет – в него идват на работа хора от всички краища на страната и дори от чужбина /най-многобройни са групите работници от Никарагуа в средата на 80-те години/. По време на Възродителния процес /1984 – 1989 г./ в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието. След 1989 г. икономическият хаос в страната се отразява пагубно на икономиката на града, чиито мини се приватизират.