Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OQ6
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K77

Природни ресурси

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 28.07.2021

Релеф

Релефът на община Бобовдол е ниско планински, хълмист и равнинен. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Средата на общината е заета от историко-географската област Разметаница, която е северозападно продължение на Горната Дупнишка котловина. Релефът на областта е равнинен, слабо наклонен на юг-югоизток и тук южно от село Големо село, в коритото на река Разметаница е най-ниската точка на общината – 482 m н.в. В северната ѝ част е разположен общинският център град Бобов дол. На запад чрез ниска седловина Разметаница се свързва с Кюстендилската котловина, като в пределите на общината (землището на село Горна Козница) попада най-източната ѝ част.

От север, изток и юг историко-географската област Разметаница е заобиколена от Конявска планина. В пределите на общината попадат части от четири от петте дяла на планината. На северозапад, северно от село Горна Козница е югоизточната част на Същинския дял на Конявска планина с височина до 1295 m. На изток от него се намират южните склонове на делът Колош, с връх Колош (1314 м), най-високата точка на общината, разположен северозападно от село Голема Фуча. На североизток и изток от Разметаница, като изпъкнала на североизток дъга се издига източният дял на Конявска планина – Гологлавски височини с връх Манастирище (1094 m). На юг от Републикански път II-62 в пределите на община Бобов дол се простират северните разклонения на южния дял на Конявска планина – т.н. Поглед планина с връх Поглед (965 m), разположен югоизточно от село Локвата.

Води

От север на юг, по източната периферия на Разметаница протича река Разметаница (десен приток на Джерман, от басейна на Струма), която със своя десен приток Бабинска река отводнява над 2/3 от територията на общината. Западната част на общината се отводнява от левия приток на Струма река Лява (Козничка река). На територията на община Бобов дол има изградени няколко микроязовира, по-големи от които са: „Долистово“, „Големо село“ и др., водите на които се използват основно за напояване.

Климат

Климатът е преходноконтинентален с влияние на Средиземноморието по поречието на река Струма, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Средната годишна температура е 10.2 °C, а относителната влажност на въздуха – 72%. Средният годишен валеж е 676 л/m². Пролетта започва през първата половина на март със случай на рязко затопляне и при чувствително повишаване на количеството на валежите през април. Лятото е топло и сухо със средни максимални температури 35 – 36 °C към края на юли и началото на август. В определени случай абсолютните максимални температури достигат и до 38 – 39 °C. През първата половина на есента времето е тихо, умерено топло и сухо, но след това рязко застудява и нарастват валежите. Зимата е умерено студена с около 5 – 6 дни валежи на сняг средно за всеки месец. Наблюденията върху количествата на валежите показват, че най-много вали през април – юни и по-малко през октомври – декември.

Полезни изкопаеми

Основно богатство на община Бобов дол е Бобовдолският въглищен басейн, който заема площ от 50 – 60 km3 и по запаси на кафяви въглища с напреднала степен на въглефикация е най-големият в страната, като в него са съсредоточени около 60% от запасите на кафяви въглища в България. Възрастта на въгленосните наслаги се приема, че е от края на олигоцена и началото на миоцена. Тези наслаги лежат върху пъстра подложка от еруптивни, кристалинни и седиментни скали. Въгленосните наслаги започват с конгломерати, пясъчници, аргилити и всички преходи между тях, след което идват материалите на въгленосната задруга. Тя е представена от аргилити, пясъчници и въглищни пластове и е с дебелина 90 – 160 m. Покрита е със слабо битуминозни аргилити и пясъчници с обща дебелина 400 – 500 m. На места се срещат и плиоценски наслаги. В тектонско отношение басейнът се отнася към един от най-сложните. Въгленосната задруга съдържа 6 – 7 въглищни пласта с дебелина 1 – 3 m, а на места до 12 m. Дебелината на въглищните пластове и качеството на въглищата се изменят в различните части на басейна. Максималната дълбочина, на която се намират пластовете в дълбоката Бабинска синклинала е около 800 m. В някои участъци са развити долните три пласта, в други само горните. Въглищата имат черен цвят, тъмнокафява черта, смолист до матов блясък, мидест и неравен лом. Пепелното съдържание е много променливо и се движи от 15 до 30%. Въглищата са с високо съдържание на сяра и са склонни към самозапалване. Те са хумусни и имат съвсем малко сапропелити. Басейнът е континентален, лимничен.